Илеана Стоянова

НА ЮГ

гледам къщите в тези градове -
излющени утопични кратери
в стените на времето,

мумифицирана броня
на ръждясали трафопостове,
натрошени павета, автомобили
на трупчета от години,
скелети на цехове -
днес фабриките
са паметници на забравен труд.

дядото
с надежда рови
във контейнера за смет,
старица като въпросителна превита
предлага кехлибарени буркани мед,
малки циганета ритат във прахта,
а на площада "Supermarket" - бароков стил
с рекламен кич за малкия човек,
за да си купи хляб и създърма,

а кончета препускат из ливадите
и няколко дръгливи крави
бавничко преживят...

заеква пак автомобилното ни радио
Kasta Diva! - Мария Калас пее от отвъд,
а аз си мисля: приятно е да си мъртъв
в изоставения град.

Господ с камшик гони облаци в небето.