Илеана Стоянова - Изпяване и изплакване

ИЗПЯВАНЕ И ИЗПЛАКВАНЕ

На баща ми

Господи!
кой се интересува от Творението ти вече?

седиш в окото на баща ми
и празнотата мъти червейчета,
рисуваш йероглифи
в корубата на костенурка по кожата му,
наливаш самота в ухото му
и във ръцете му препълнени.

понякога го връщаш на земята
в стаята с железния креват
и му изпращаш музикантите на Марк Шагал,
за да изпяват и изплакват
пламъчето радост
от идването на нещата.

и не е нито щастие, нито пък мъка
това редуване
преди края на деня и камъка.

Знам,
един Летящ цигулар
ще засвири в ухото му
накрая.