Цветята познавам от витрините.
Тревите - от парка.
Дърветата - от улицата.
Птиците - от прозореца.
Нямам цветето
от семето до разцъфтяването
на педя пръст в една градина.
Тревата ми е забранена.
Не мога да мокря стъпки във росата ѝ.
Зелени боси отпечатъци не мога да оставя!
Гората?
Няма е гората зад дърветата.
Над тях огромна лампа свети
и ме лишава от безстрашие.
И птиците не идват и не си отиват с празниците.
Познавам само просяците от перваза.
А пеят, казвате?...
© Гатя Симеонова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2019
Гатя Симеонова. Дървеса. Варна: LiterNet, 2019