* * *
Сега напиши
едно стихотворение.
Да е истинско.
когато го чета,
да усещам миглите му
по бузите си.
Сега седни
и го напиши,
моля те,
докато дъждът се отръсква
като мокро коте на улицата,
докато облаците пухтят -
хипопотами в небесното блато...
Докато вятърът
си промъква гласа
през отворите на улуците.
Аз ще съм тук наблизо
и ще ти помагам да ме обичаш.
© Емилия Авгинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.01.2019, № 1 (230)