* * *
В края на деня вися.
Много ми остана
да направя.
Ще падна
в гърлото
на нощ -
дълбока като кладенец
на двора.
Приплъзват се значенията
на ненаписаните думи -
Да отделя внимание
на всяко поотделно?
Да го погаля,
Да покажа
нещото,
което назовава...
Докато ме изхвърли
на брега
на другия си ден
нощта.
А много е това,
което ми остана да направя...
© Емилия Авгинова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.10.2010, № 10 (131)