Десислава Венева
Колата спря пред двуетажната къща. На двора мама и татко слагаха компот от кайсии. Щом видяха реното на Самуил, се спогледаха и оставиха работата си.
- Винаги можеш да се върнеш, там ще има място за теб.
- Знам. Благодаря. За всичко! - целунах го по бузата, откопчах колана си и слязох от колата. Нашите ме очакваха на вратата, кършейки ръце. Толкова време не си бяхме говорили...
- Мамо, татко? - разплаках се аз. - Може ли да остана при вас?
- Що за въпрос? - мама ме прегърна и влязохме навътре в двора.
Реното запали и потегли обратно към Воден дол.
© Десислава Венева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.03.2013
Десислава Венева. Тайните на гората (повест). Варна: LiterNet, 2013