Анна Мария Станоева - Унилото смрачаване по здрач...

* * *

Унилото смрачаване по здрач,
когато чут от нейде
звук на нечия хармоника
те пълни и засища от доволство...
Една мъничка месечина свети в теб
и въздуха трепти ефирно,
и сякаш всичко ти е ясно
и любов излъчва светлината...

Нагризаната ябълка в ръката,
изпуснатата обица и каната с кафе,
най-близките и малки нещица,
облъхнати от някаква далечност
мержелеят и сякаш няма как
да ги докоснеш.

Морето, свързано с простора,
сиянието, улицата и площада,
мъдростта на туй доволство
идва сякаш от това, че нищо
няма във недостиг или пък
не е излишно...