Анна Мария Станоева - Ще чувам гъбите, когато...

* * *

Ще чувам гъбите, когато
тихичко растат
след всеки дъжд
и ускореният им пулс
от мощен тласък изведнъж
ведно с растеж внезапен
като дъх-въздъхнат
из земята
на дух отнесъл се отдавна
и тихия шумеж

на червеите упорити
под земята, копаещи каналчета
сред рохкавата пръст
като миньори бездиханни
в своя труд
вторачени напред.
А моя страх, че
те смущават
на костите ти тежината и покоят
и мисълта, че
някак си ме приближават
към твойта същност... аз се вслушвам
в шумящия растеж
и растящото разпадане,
и виждам краткото отдалечаване
на идеала си за мъж, баща
и дух...
поникващо във гъба.