* * *
главата ми е пълна
с покриви, защото нощем
упорито се мотая по ръба им...
Унесено мечтая до прозореца
на гълъба, който
пада узрял от съня си
и топъл все още,
полека го вдигам.
Докосвам крачето му свито
за да узная какво е сънувал.
По стените на къщите спират
изморени от път да починат
летящи, дебели комари.
Точно тук във листата
на едно едро, червено мушкато
изгрява лунното сърце...
© Анна Мария Станоева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.06.2010, № 6 (127)