ДЕСЕТ МАЛКИ СТИХОТВОРЕНИЯ
*
Великолепно
в своята самотност
единствено е слънцто.
*
В тази гора
аз нямам име.
По моята кожа
оранжеви
тичат тревите.
*
Ред перуники
пазят стрoго
на детството ми
синия прозорец.
*
Като прашинка слънчева
случайно
в твоя поглед ще проникна.
*
Докосна ме
и ме превърна в арфа,
в пауново перо
и неизбежност...
*
Изпълнен с теб,
светът
ми е достатъчен.
*
... внезапно
като бялата магия на снега,
като пoле от макове през юни,
като дъга, прегърнала след дъжд света,
като едно щастливо хрумване...
Обичай ме!
*
... и се обичали
в мига,
когато сенките се втурват в мрака
и утрото изпълва хоризонта,
обречен на самотност...
*
Една сълза
трепти
на твойто рамо.
Може би съм плакала?
*
Пламтящият мрак
с дъх на любов
горчи -
вкусът на раздялата.
© Ангелина Василева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.09.2011, № 9 (142)