МАГАРЕТО
Весела Фламбурари
Имаше някога едно много старо и много ядосано магаре.
- Ден и нощ, напред-назад, напред-назад, с тежките чували на мелничаря! Няма ли най-после да ме вземат да нося по-лек товар?
Магарето толкова се ядоса, че въобще спря да работи.
- Ей - викна му от високото една звездичка, - ти ли си магарето, дето иска по-лек товар?
- Аз - вдигна очи магарето.
- Слушай - продължи звездичката, - Небесният господар си търси каручка с магаре, в която да товари облачета!
- Че за какво са му на Небесния господар облачета? - учуди се магарето.
- Как за какво? - усмихна се звездичката. - За да си търка гърба с тях, когато ходи на баня! Знаеш ли каква баня си имал? Казват, че цялата е в златни кулички! Непременно трябва да я видя и аз! Ти сега, приемаш ли работата, или не?
- Разбира се, че приемам! - отвърна щастливо старото магаре и подкара каручката към небето.
Ако и на вас се случи да видите Небесния господар, да кара каручката си с магарето високо, високо горе... Да знаете, че товари облачета, за да отиде на баня!
© Весела Фламбурари
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.12.2011, № 12 (145)