ЗАТЪЖИХ СЕ ЗА ДЪЖДА
Затъжих се за дъжда
и мократа му сянка,
за въздуха от него просветлен,
за миризма на дъб и на шишарка,
за светлината, която
от лист трепетлика тече.
За капките по челото ми,
носещи хладна забрава.
За есен, за свежест
и дъх на мръзнеща морава.
Затъжих се и чакам го.
Него. Дъжда.
© Василка Петрова-Хаджипапа
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.03.2010, № 3 (124)
Други публикации:
Василка Петрова-Хаджипапа. Орехови думи. София: Пламък, 2009.