Тодор Кръстев
Както бе посочено, комуникационните аспекти на наследството представляват централен обект на изследването, доколкото засягат стратегическата цел на проекта, ориентирана към комуникацията между различните сфери, свързани с наследството. През последните години комуникацията на наследството е обект на засилен интерес. Редица международни документи акцентират върху различни комуникационни аспекти в тази област.
Рамковата конвенция за стойностите на културното наследство за обществото (Фаро, 2005) е базирана върху идеята за Общото европейско наследство, което в своята цялост представлява "споделен източник на памет, разбиране, идентичност, кохезия и творчество". На тази основа комуникацията на наследството е разбирана като право на достъп до наследството: правото на всеки "да се възползва от наследството и да допринася за неговото обогатяване", както и да участва "в процеса на идентифициране, проучване, интерпретация, опазване и презентация на културното наследство", с особен акцент върху достъпа до наследството на младите. Конвенцията обръща внимание върху "използването на информационните технологии за подобряване на достъпа до културното наследство".
В същия смисъл, в Декларацията от Варна (2005) държавните глави от Югоизточна Европа се ангажират да способстват за популяризирането на културното наследство и културните коридори на региона чрез използването на съвременни технологии за разпространение.
На Регионалния форум Комуникация на наследството (Опатия, 2006) процесът на комуникация на наследството е дефиниран като обмен на знания относно наследството - израз на нашата обща отговорност за опазването му за бъдещите поколения. Подчертава се, че в условията на един глобален пазар човекът все по-силно усеща потребността не само да разбира своите корени, но и да опознава живота и културата на останалите хора. Това не само отразява желанието да се натрупват познания, но и да се утвърждава и обменя уникалността на наличната идентичност на хората, да се получават знания за ценности и наследство на близки и далечни съседи, необходимостта от един по-богат диалог и по-интензивно взаимодействие. Самото наследство материализира диалога и обмена - и това в особена степен се отнася до културните пътища на различни нива.
Посочват се три възможни аспекта на комуникацията на наследството:
комуникация за утвърждаване на ролята на културното наследство за устойчивото развитие (културен туризъм, урбанизъм и регионално развитие);
комуникация за обмен на иновативни технологии и политики за опразване на наследството, която стимулира регионалното сътрудничество и взаимодействие;
комуникация за приближаване на знанията относно наследството до хората (изграждане на по-висока чувствителност към наследството, образование, разпространение на знания чрез публикации, нови медии и др.).
Във връзка с това се подчертава изключителната роля на комуникативните и информационни технологии за популяризирането на културното наследство. Те осигуряват потенциал да се улеснява, обогатява и разнообразява обменът на познания за наследството както за експертите, така и за широката публика. Чрез цифровизацията на наследството, то може да стане широко достъпно като жизнена част от съвременната култура, разпространено в различни дигитални формати (онлайн, включително електронни журнали, уебсайтове, онлайн база от данни и др.).
Анализът на посочените тенденции в тази област сочи, че усилията са ориентирани към общата цел, културното наследство да се превърне в широко достъпна, прозрачна и отворена система, чиито ценности се изявяват и разпространяват с помощта на най-модерни информационни технологии, като между сферите, ангажирани с него се осъществяват директни интензивни комуникации. В тази област се изключва съществуването на затворени и самозадоволяващи се информационни системи, които обслужват тясно-професионални гилдии или локални общности, но не стимулират реализирането на пълния културен, социален и икономически потенциал на наследството.
На този фон днешното състояние на комуникационния процес у нас е твърде обезпокоително. Към посочената преди това проблемна ситуация могат да бъдат споменати още следните тревожни характеристики на процеса:
Системата за документиране и достъп до информация за недвижимите паметници на културата е твърде несъвършена:
в България не съществува цялостна и перспективна политика за цифровизация на културното наследство. Съществуващата практика в тази област все още е инцидентна, реактивна, отговаряща на отделни, конкретни проблеми и нужди, с ограничено приложение само в техните рамки;
в твърде ранен етап е създаването на информационната система за недвижимите паметници на културата към ННДА в НИПК. Все още липсва цялостна компютъризирана база от данни на паметниците на културата във връзка с географските информационни системи (GIS). Липсват дигитализирани GIS карти дори за обектите на Световното наследство;
липсват модерни усъвършенствани системи на документиране на културното наследство. Общ недостатък на съществуващите системи на документиране е тяхната относителна затвореност и трудна достъпност, особено за широката публика. Регистърът на Паметниците на културата и ННДА не са достъпни по интернет. Ползването на архивни документи от граждани се заплаща на не винаги достъпни цени. Базата от данни на Автоматизираната информационна система "Археологическа карта на България" не е с публичен достъп; данните от археологическите проучвания се публикуват с голямо закъснение. Липсват Атласи на културното наследство както и достатъчно публикации за паметниците на културата, карти, гидове, информационни материали;
липсва постоянно действаща информационна система за застрашените обекти на културното наследство, изискващи спешни консервационни интервенции.
Не е осигурен в достатъчна степен достъпът до реалните културни ценности, особенно в следните направления:
липсват цялостни туристически информационни системи (обяснителни текстове, информационни знаци, визуална комуникация, GPS системи и др.), които да ориентират в ценностите на територията;
археологическото наследство е до голяма степен непознато, скрито от посетителя, който не е в състояние да се ориентира в неговата структура;
не е осигурен достъпът до наследството за лица в неравностойно положение.
Крайно несъвършена и фрагментарна е системата за разпространение на знания за културното наследство и възможностите за неговото туристическо промоциране, въпреки съществуващите, несвързани помежду си, уебсайтове за отделни паметници или туристически обекти.
Политиката за опазване на наследството на национално и локално ниво е до голяма степен затворена и непрозрачна; липсва възможност за гражданско участие в процеса на вземане на решения за съдбата на ценностите; липсва информационна система за обмен на иновативни техники и политики за опазване.
Настоящият проект е съобразен с посочените съвременни тенденции в тази област и е ориентиран към преодоляването на днешното незадоволително състояние у нас. Разбира се, ограниченият обхват и ресурс на проекта не позволяват постигане на мащабни резултати, особено в посочения актуален контекст. Стремежът е за разумно използване на увеличените възможности на Мултимедийната лаборатория и научния потенциал на екипа, за постигане на оптимални резултати с конкретен практически принос за общия комуникационен процес.
За тази цел в рамките на проекта е дефинирана определена комуникационна стратегия, съобразена с неговата стратегическа цел и очакваните резултати.
Комуникационната стратегия на проекта е съобразена със следните целеви групи:
Широка публика, която има интерес към културно наследство и към възможностите за културен туризъм във връзка с него. Тук могат да се имат пред вид следните разновидности на потребители от тази група:
туристи, обичащи пътуванията, и/или желаещи да посетят някоя от културните дестинации;
любознателни, които търсят подробна информация за културното наследство и възможностите за културен туризъм;
В широката публика се обособяват специфичните групи на: децата между 6 и 14 години, изискващи специален комуникационен подход и на лицата в неравностойно положение, традиционно пренебрегвани в съществуващата практика.
Специализирана публика, профилирана в областта на културното наследство и културния туризъм, с възможен принос за неговото опазване и развитие. Този вид публика включва следните групи:
експерти в областта на културата, изкуството, архитектурата, историята, археологията и т.н., които търсят специфична информация, свързана с културното наследство;
специалисти в туристическия сектор, ангажирани в туристическата индустрия;
администратори в областта на управлението на културното наследство или културния туризъм;
партньори от местни и регионални общности, с желание да си партнират за изграждане на регионални туристически продукти.
Определени са главните комуникационни направления на проекта, като се отчитат посочените тенденции и актуалното състояние в областта.
Всяко комуникационно направление е характеризирано с:
предхождащите действия в тази област на участниците в проекта, чийто континюитет е желателно да бъде осигурен;
конкретния практически принос на проекта във всяко направление;
очакваните бъдещи действия, невключени в настоящия проект, но провокирани от него, в рамките на приетия средносрочен план за експлоатация, поддръжка и устойчиво развитие на изградената инфраструктура в рамките на проекта.
Комуникационно направление 1: Събиране и разпространение на знания за културното наследство с акцент върху педагогиката на наследството, адресирана към деца и младежи
Предхождащи действия: Реализиране на уебсайта Културни коридори на Югоизточна Европа (http://www.seecorridors.eu) - част Културно наследство, адресиран към широката публика и към експерти; реализиране на уебсайта "Открий съкровището" (http://www.orkrivam.com), адресиран към децата между 6 и 14 години (2006); реализиране на Мултимедийна изложба Културно наследство на Югоизточна Европа (Варна, 2005);
Принос на проекта: Проучвания в рамките на научната програма на проекта (РП 7); дигитализиране на обекти на културното наследство и изработване на 3D модели (РП 2); развитие на съществуващия уебсайт с база от данни за културното наследство и културния туризъм; обработване, въвеждане и разпространение на информация за културното наследство в интернет платформата (РП 3);
Бъдещи действия: създаване на отворена информационна система за българското културно наследство в интернет; създаване на виртуален каталог - база от данни на българското недвижимо културно наследство; създаване на 3D модели на всички национални паметници на културата; геодезическо заснемане и GIS картография на българските обекти на Световното наследство; включване на информацията от Виртуалния каталог на културното наследство в мрежа GPS - предстояща перспектива с голямо значение за развитието на културния туризъм; развитие на мултимедийни продукти, свързани с педагогиката на наследството в системата на основното и средното образование; разширение и развитие на съществуващия уебсайт http://www.otkrivam.com.
Комуникационно направление 2: Обмен и разпространение на информация за културния туризъм
Предхождащи действия: Реализиране на уебсайта Културни коридори на Югоизточна Европа (http://www.seecorridors.eu) - част Културен туризъм (2006); реализиране на промоционални продукти за културен туризъм, осъществени в рамките на програма ФАР (2003-2004);
Принос на проекта: Проучвания в рамките на научната програма на проекта (РП 7); създаване на пилотна териториална основа за културен туризъм (РП 2); развитие на съществуващата интернет платформа за културен туризъм (РП 3); реализирана мултимедийна изложба за културния туризъм в Родопския културен ареал (Пловдив, ноември 2007) и нейното представяне в интернет (РП 3); участие в Туристическата борса в Смолян (2007) и представяне на проекта;
Бъдещи действия: Участие с проекти за регионални туристически продукти в Оперативна програма "Регионално развитие"; осъществяване на пряк адрес към туристическия сектор за развитие на културния туризъм, включително с развитието на съществуващия уебсайт http://www.seecorridors.eu; подпомагане на действащи в България оперативни програми чрез обучение в изграждане на капацитет за Културен туризъм.
Комуникационно направление 3: Повишаване на възможностите за достъп до реални паметници на културата
Предхождащи действия: Реализиране на информационна система за културно-туристическия продукт Родопска Света гора (2004);
Принос на проекта: Проучвания в рамките на научната програма на проекта по функциониране на локални културни маршрути (РП 7); проучвания за визуализация на културно-историческа среда (РП 2, РП 3);
Бъдещи действия: Реализиране на проект на Асоциация за културен туризъм1 за валоризация на Античния стадион в Пловдив с използване на мултимедийни системи и осигуряване на достъп за лица в неравностойно положение.
Комуникационно направление 4: Обмен и разпространение на иновативни техники и политики
Предхождащи действия: Разпространение на информация за регионални политики и експертни дейности в рамките на уебсайта Културни коридори на Югоизточна Европа (http://www.seecorridors.eu); Първа кръгла маса по информационните технологии за културното наследство (Мултимедийна лаборатория, 2005);
Принос на проекта: Проучвания в рамките на научната програма на проекта по приложение на информационни технологии при опазването на архитектурни, археологически и художествени паметници, физико-химични проучвания и технологична консервация на паметници на културата; проучвания за дефиниране и опазване на тематични локални културни маршрути и културни пейзажи (РП 7); разпространение на резултатите от проекта на кръгла маса с изложба "Културно наследство: образование - наука - опазване, интегрирани в туризма (Heritage: ESPRIT)" и в интернет (РП 3, РП 6);
Бъдещи действия: Организиране на система от ежегодни форуми - кръгли маси по Информационни технологии в културното наследство и културния туризъм с изложби-конкурси на постиженията в тази област през годината за подпомагане и стимулиране на националната научна и информационна мрежа в тази област.
Комуникационно направление 5: Стимулиране на надобщинско партньорство и международно сътрудничество в рамките на комуникационни експертни мрежи
Предхождащи действия: Реализирани експертни мрежи в рамките на проектите Културни маршрути на Югоизточна Европа (2000) и Културни коридори на Югоизточна Европа (2006)
Принос на проекта: Проучвания за изграждане на интеграционни мрежи в областта на научно-изследователската дейност, обучението, опазването, популяризирането и устойчивото туристическо използване на културното наследство (РП 7); формиране на локални мрежи от партньори в Кърджали (РП 5); провеждане на Регионален форум в Пловдив с участие на партньори от Гърция и Румъния (РП 4, РП 6);
Бъдещи действия: Реализиране на проекта Развитие на културния туризъм в Трансбалканския културен коридор, в партньорство на Асоциация за културен туризъм, Областна администрация Пловдив, организации от Гърция и Румъния, в рамките на Оперативна програма транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа.
БЕЛЕЖКИ
1. Автори: проф. д.а.н. арх. Т. Кръстев (ръководител), ст. ас. арх. Д. Георгиева и арх. М. Велков. Проектът кандидатства през 2008 г. по програма на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, в партньорство на Асоциация за културен туризъм, Областна администрация Пловдив, Община Пловдив и Норвежкия директорат за културно наследство. [обратно]
© Тодор Кръстев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.06.2009
Културно наследство: образование - наука - опазване, интегрирани
в туризма (Heritage: ESPRIT). Под общата редакция на проф. д.а.н. арх. Тодор
Кръстев. Варна: LiterNet, 2009