Стефан Тъпанов
Реставрационната документация е неотменна част от цялостния процес на реставрация. Всъщност тя, обхващайки система от мерки за регистриране и съхранение на информация, може да се разглежда и като отделна самостоятелна дейност по опазване на културното наследство. Дори в някои случаи документирането на статуса на паметника и анализът на проблемите могат да се окажат по-важни от реализирането на конкретните реставрационни дейности. Събирането, обработката и интерпретирането на данните от проучването на обекта винаги предхождат самата реставрация. Те са отправната точка, от която тръгва планирането и проектирането на реставрационния процес.
Прилагането на цифровите технологии при изработката на графичната документация не само облекчава труда на реставратора по изготвянето й, но и повишава качеството, точността и възможностите за манипулиране с графичните схеми-карти. В технологично развитите страни през последните години се работи усилено в това направление. Реализират се редица проекти с използването на цифрови методи за графично документиране, които доказват отличните възможности за приложение на тези методи, водещи до издигането на реставрационното документиране на стенописи на качествено ново ниво.
Предимствата и новите възможности, които цифровите технологии предлагат за усъвършенстване на методите и дейностите по опазване, популяризиране и управление на културното наследство, са безспорни. Непрекъснатото им развитие и усъвършенстване доказват все по-убедително гарантираното от тях високо качество на документалност и трайност на цифровото архивиране на информацията, съчетано с висока функционалност и достъпност на всички нива.
Използването на широките възможности на съвременната IT за проучване, документиране и презентация в областта на реставрацията е все още слабо застъпено в България. Този факт предоставя широко поле за реализация и усъвършенстване на преподаватели, докторанти и студенти, както и за издигане на нивото на преподаване в тази област.
В тази насока катедра "Реставрация" при НХА работи по реализирането на проект "Дигитални методи за документиране на реставрацията на стенна живопис". Основната цел на проекта бе да се изготви принципна методика за цифрово документиране на етапите на проучване и реставрация на стенна живопис и отразяването им в дигитална документация. Като примерен модел бе използвана реставрация на храм "Св. Георги" в с. Долни Лозен, реализирана в рамките на лятната учебна практика на специалност "Реставрация" при НХА.
Същността на проекта се състоеше в подбора на минимално необходимите технически средства и приложен софтуер, нужни за изготвянето на достатъчно качествена съвременна цифрова документация на реставрацията на храма.
Освен това проектът целеше да се демонстрира, чрез определени специфични характеристики на стенната живопис, потребността от използването на нови средства и документационни процедури, базирани на цифровите технологии, както и това, че конвенционалните методи на документация могат да бъдат разностранно разширени, допълнени и усъвършенствани чрез прилагането на съвременните електронни технологии.
Тематично проектът беше развит в няколко основни направления:
1. Архитектурна документация:
а) планове, фасада, разрези;
б) стратиграфия;
в) 3D модели на сградата на храма и периодизация на изграждане (фиг. 1, 2).
Фиг. 1. Реконструкция на първоначалния вид на храм ”Св. Георги” в с. Д. Лозен. 3D модел
© Модел: доц. Ст. Тъпанов
Фиг. 2. Настоящият вид на храм ”Св. Георги” в с. Д. Лозен. 3D модел
© Модел: доц. Ст. Тъпанов
2. Фото- и графична документация:
а) фотодокументиране на етапите на реставрацията;
б) графично документиране на видовете разрушения и тяхното разположение и на етапите на реставрация (фиг. 3, 4);
Фиг. 3. Стенописи от 17. в. с графична схема на топографията на реставрационната проблематика
© Схема: доц. Ст. Тъпанов
Фиг. 4. Разгъвка на свода с топография на характерните реставрационни проблеми
© Схема: доц. Ст. Тъпанов
в) заснемане на стенописната топография и изготвяне на мащабни фотокарти на отделните стени на храма (фиг. 5);
Фиг. 5. Мащабни фотокарти на източната и западна стени. Иконография
© Схема: доц. Ст. Тъпанов
г) 3D модели на интериора на храма със стенописите (фиг. 6);
Фиг. 6. VR-панорама на итериора на храм ”Св. Георги”. 3D модел
© Модел: доц. Ст. Тъпанов
д) 3D модели с топография на основните видовете разрушения (фиг. 7).
Фиг. 7. VR-панорама с топография на характерните реставрационни проблеми. 3D модел
© Модел: доц. Ст. Тъпанов
3. Обработка, обединяване и свързване на всички данни и резултати в един електронен формат:
а) подбор и тестване на необходимия за обработване на данните софтуер.
Така изготвеният примерен модел на цифрова реставрационна документация лесно би могъл да се адаптира за документиране и на други обекти (икони, картини и т.н.), а също така и да се ползва от различни специалисти (изкуствоведи, архитекти и др.).
Възможности за приложение
архив на актуалното състояние на паметника и извършената реставрация;
възможности за перманентен мониторинг, при наличие на система за актуализиране на данните, паралелно с и след третиране и реставрация;
проектиране, документиране и контрол при специфични реставрационни манипулации (трансфер на стенописи);
виртуално проектиране и моделиране на варианти за реконструкция и колоритна интеграция на отделни елементи или на цялостното интериорно и екстериорно пространство;
възможност за включване в единен цифров регистър на паметниците на културата;
разширяване на специализирания кръг ползватели на реставрационната документация благодарение на по-голямата достъпност на информацията;
възможност за използване за дидактически цели - обучение и подготовка на специалисти, ангажирани с опазването и реставрацията на културните паметници;
възможност за популяризиране на културното наследство.
На базата на опита, получен при изготвянето на тази цифрова документация, както и вследствие изучаването на чуждестранния опит в същата област, моделът лесно би могъл да се усъвършенства и да се приспособи към различни обекти от подобен характер. Това би позволило наличната документална база бързо и лесно да се конвертира и осъвремени в електронен формат, с което значително биха се увеличили възможностите за използването й. Изготвеният примерен модел на документиране биха могли непосредствено да ползват всички институции, свързани с опазването и популяризирането на културните ценности в България.
От друга страна, се предвижда новата методика за цифрово документиране да стане част от обучението на студенти, докторанти и специализанти чрез модернизиране на учебната програма в съответствие с най-съвременните постижения в областта на реставрацията, което издига конкурентоспособността ни на международния пазар на образованието. Проектът създава реални възможности за творческо израстване и усъвършенстване на преподавателския състав и осигурява перспективи за дългогодишна научно-изследователска дейност в катедра "Реставрация" при НХА.
© Стефан Тъпанов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.06.2009
Културно наследство: образование - наука - опазване, интегрирани
в туризма (Heritage: ESPRIT). Под общата редакция на проф. д.а.н. арх. Тодор
Кръстев. Варна: LiterNet, 2009
