* * *
Станах просяк,
но ще прося за другите.
За тези които нямат,
за гладните, бедните, бездомните.
И ще почувствам
унижението.
Ако е унижение
да просиш.
Ще прося
официално облечен.
С вратовръзка,
с костюм,
като че ли отивам
на прием
или на бал.
Ще застана
пред църквата
до другите просяци.
Или до подлеза,
но не до
фалшивите просяци.
И после всичко
пуснато
в мойта паничка
ще им дам.
Ще дам
и от себе си.
© Петър Стойков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.12.2009
Петър Стойков. Червената бяла река. Варна: LiterNet, 2009