Петя Хайнрих - Гранулат

ГРАНУЛАТ

web

чувства на гранулат
е вашата поезия
госпожо Паунеса -

простена спицата
а колелото се въртеше…

и във вътрешното джобче
медно сърчице - от панаира миналата есен
с издраскано тяло и пясък по ръбовете

нищо

мина врана
мина самолет
мина

нищо не промени
ноемврийските листопади

дете на триколка ме подминава
смее се на топчестите си ръце
които непохватно управляват

така и аз се смея
на гранулата
плюя на петите си и побеждавам

собствената непохватност
да премълча
края