Невена Борисова
"След като нещо ти се случи, се втурваш да го пишеш или го драматизираш,
или го омаловажаваш, преувеличавайки грешните или важните моменти". Това са
думи на Силвия Плат в дневника й от 1950 г. И реалните или фикционални
събития в поезията или романа й резонират на подобна формула - тези събития
са само материя за изграждане на много по-субстанциалните за нея и за творчеството
й емоции и рефлексии на случващото се.
"Стъкленият похлупак" е публикуван по-малко от месец преди Силвия Плат да сложи край на живота си. Книгата, както и поредицата стихотворения от този залезен в житейско отношение период, са част от творческия й апогей. Романът бива писан след дълга творческа депресия, за относително кратък период от 70 дни, около 1961 г. Това е един благотворен период, последвал приема за публикуване на първата й стихосбирка "Колосът и други поеми" (Plath 1987). За продуктивността на Плат, когато не е в депресия, впрочем има изобилни свидетелства. В "добрите периоди" тя пише по две-три стихотворения дневно. Ако се върнем на финалния период от живота й, в който е дописан и излиза романът, Плат живее в Лондон след раздяла със съпруга си Тед Хюз, сама с двете си деца. По това време, в последните две седмици от живота й, тя е свидетел на първоначалната рецепция на романа, примесена тук-там с по-топъл или негативен прием, но като цяло хладна или безразлична. Към този момент от живота й, с оглед на поезията й, важи казаното от Томас Ман, повлиян на свой ред от Ницше, че лошият живот поражда добри творби. Ман обаче доживява късни старини, а Ницше - не, но не по свое желание.
Популярно е схващането, че романът е автобиографичен, че е житейска рефлексия на Плат. Това е и фокус, плод на екзалтираността на ранните читатели на книгата. Романът и досега остава несъмнено биографичен в основата си. Претворяването на житейски събития и описанието на една ментална разруха, на упорита самодеструктивност тук са несъмнени. Заслужава внимание тезата, че романът е не само житейски преживян от Плат под формата на или може би опит за катарзис, той е творческа форма, следвана и желана от нея като автор. Поради това по-точно е определението "полу-биографичен". Плат използва Силвия, а не обратното, ако смеем да поставим нещата така. Романа можем да наречем едновременно творчески порив и практичен писателски проект. Не бива да се забравя, че Плат е необикновено амбициозна жена, влагаща изключителни усилия да бъде успешна в което и да е начинание, както отбелязва без колебание човек, който добре я познава. Това важи за поезията, "Стъкленият похлупак", както й за семейния й живот.
Плат използва псевдонима Виктория Лукас при излизането на романа, с което опровергава наивната теза за безконфликтното му възприемане от близките. От една страна, тя иска да замаскира себе си и да не се стигне до идентифициране на изобразените персонажи, от друга - да предпази от разпростиране на комерсиалността на творбата върху името й. Аудиторията, към която се обръща романът, по-скоро е средностатистическия читател. По презумпция той се различава от читателя на поезията й към момента на създаването й, въпреки че по-късно читателят на Плат ще възприема като неразривно свързани романа и поезията й. Немалко критици, сред които и Хардуик намекват за по-голямата художествена сила на поемите. Те същевременно посочват много от общите белези на прозата и поезията - иронията, дистанцираността, отдръпването на емоциите, и не на последно място - гнева, афинитета към морбидното и болката. "Колкото повече пишеше за смъртта, толкова по-плодовит ставаше въображаемият й свят.", ще каже по-късно за нея критикът Ал Алварес (Alvarez 1972). На друго място той ще говори за играта на Плат със смъртта, подобно на хазартно занимание, което има и своите рискове.
Плат разграничава романа от поетичното си творчество и избирайки излизането му под псевдоним, се предпазва от съпоставка на романа с поезията й, съвсем различна от “potboiler". Затова и този роман, често наричан роман-ключ заради съдържащите се в него замаскирани герои от реалния живот, може да бъде наречен в един по-истински смисъл роман със заключена ключалка или дори по-точно - с множество ключалки. Известна е бруталната откровеност на Плат в творчеството й, включително в поезията. Тук е моментът обаче да се посочи, че един жест на разбулване парадоксално може да доведе до забулване или отдалечаване. И можем да си припомним думите на изследователката на Плат Елизабет Хардуик (Hardwick 1971), която казва, че една съдба на подобно насилствено авто-дефиниране може не винаги да води до по-голяма близост с реалната личност.
Това е роман, започнат по време на плодотворен времеви отрязък и завършен в изключително труден за Силвия период. Какво е било отношението на Плат спрямо него и доколко е искала да се идентифицира с този период? Има по-трудни въпроси, с които този текст поне за момента не бил могъл да се ангажира и те са доколко този роман е изблик на жизнена сила от страна на Силвия. Също така, доколко той е дистанциране и дори обратното - здравословно доближаване и изследване на онази страна на вътрешния психологически живот, която в крайна сметка я подтиква към самоубийство?
Интересът на Плат към психическите заболявания
Важно е обаче да се припомня тезата на автори като Елизабет Хардуик, които призовават за разграничение между Плат като автор и като събитие. Безспорно авторският интерес на Плат към темата е налице. Стихотворенията на Робърт Лауъл за опита му в психиатрична клиника представляват голям интерес за нея като тема за писане, както споделя тя в интервю пред Питър Ор (Orr 1962).
"Тези странни, лични и табуирани теми по мое усещане са експлоатирани в най-скорошната американска поезия. Мисля, че особено поетесата Ан Секстън, която пише за опита си като майка с нервен срив, е изключително емоционална и чувстваща млада жена и поемите й са чудесно изработени майсторски стихотворения и същевременно имат емоционална и психологическа дълбочина, което, мисля, е може би нещо доста ново, доста вълнуващо" (Orr 1962).
Тези думи говорят за емоционалната и психологическа дълбочина на текста, към която тя се стреми като автор, и това е твърде различно от дейността, свързана с едно елементарно или инстинктивно "показване" на житейски рани. Плат се впуска в дълбочини със сонда на изследовател, осветявайки с изящен, но безмилостен фенер на думите това, което вижда. Това безмилостно изследователско потапяне бива прилагано както към поемите, така и към романа. Плат пише за "потенциала" на мотива за "менталните заболявания" и го използва, прилагайки свои наблюдения и екстремен екзистенциален опит.
Важно е да се отбележи, че по отношение на романа не стои на дневен ред въпросът за "контрол върху образа на Плат" в поезията й, който е обект на война между биографите на поетесата и семейство Хюз (James 1994). В романа тя пише за своя опит, за събития със задна дата, които не касаят Хюз директно. Същевременно тя все още като че ли е под въздействие на случилото си и е видима бистротата при описването на реални събития, неизбежна с оглед по-нататъшното им значение.
В тази насока на мисли, важен в случая е творческият, от една страна, и от друга - професионалният интерес (Плат твърде сериозно се отнася към тези две измерения на писането) спрямо темите в романа. Дали този професионален интерес се гради изцяло върху житейския, е друга тема за изследване, която не е фокус на настоящето изследване. По-долу ще бъдат отбелязани допирни точки между биография и роман, със съзнание за важността им за творческата алхимия на романа. Те обаче няма да бъдат абсолютизирани или издигнати до генерално заключение за припокриване между авторско и житейско съзнание, между романна и житейска материя. Наистина важен е въпросът за степента на участие на биографичното, документалното в романа, но не по-малко важен е и въпросът за авторовите намерения и отношение на Силвия Плат към романа и към темите, отразени в него.
Проектът за романа и отвореният финал
За възможността да напише "дори роман" като част от идеята си за реализация Плат споменава в дневниците си (Plath 2000), преди да замине да учи за Англия, и може би не е случайно, че идеите за роман, освен тези за стихотворения започват да се изписват в дневника й от този период нататък. Всъщност думата роман периодично изскача из редовете на дневниците подобно на творческа мантра, тя се съдържа в междуредието. Роман. Това в контекста на живота й е дума, свързана с вълнението от пресичането на океана.
"Събирайки сили в едно много напрегнато кълбо за артистичен скок. В какво? Атлантика? Роман? Мечти, лични мечти"; "Визии за книги: стихотворения, новели".
"Това, заедно с разнообразните ми отличия, може да ме направи способна да напиша роман (в който любовта и самоубийството заемат голяма част)".
"Сега, след като живях в Кембридж, Лондон & Йоркшир; Париж, Ница & Mюнхен; Венеция & Рим; Мадрид... [] ...Къде съм аз? Роман. Да започна. Стихотворенията са паметници на момента... [] ...Имам нужда от сюжет: хора, които растат, удрят се един в друг & в обстоятелства...".
"Чувствам, че мога да напиша бестселър. Сигурна съм в това един вид по обратния ред: Лошо ми е от това, което пиша - но съм сигурна, че може да порасне, да бъде пренаписано в творба на изкуството. По неговия си малък начин. Свързан с пътуването на момиче през разрушението, омразата и отчаянието да търси и да открие значението на спасителната сила на любовта. Но ужасът е, че евтиността и повърхностната любов ще бъдат резултатът от нещото, което е лошо написано... [] ...За съжаление, това е истинска изповед. И никакво количество интроспекция не може да го излекува".
Изповедта, която стои в основата на романа, е канализирана с идея от нея да излезе "творба на изкуството" (Plath 2000).
Плат нарича романа с термина “potboiler", който обозначава творба, съобразена с популярния вкус на съвременността. В съвременността на Плат обаче вече отдавна е налице фрагментаризацията на вкусовете, за която говорят Алвин Тофлър и Ролан Барт, тоест онази тенденция за роене на вкусовете и индивидуалните културни предпочитания. С кои вкусове в такъв случай си играе Силвия Плат? Освен споменатия по-горе интерес на Плат към стихотворенията на Лауъл, поетесата е повлияна и има намерение да напише роман, подобен на драмата-бестселър "Змийското гнездо", отново полубиографичен. Центриран върху историята на млада жена, воден от първо лице, подобно на "Стъкленият похлупак", наративът преминава през света на психичното заболяване, а главната героиня в крайна сметка успява да се спаси от него. Успява ли да се спаси героинята от романа на Плат Естер Грийнуд от тази сумрачна, психопатологична реалност или нереалност? "Стъкленият похлупак" е с отворен финал - Естер се явява пред комисия, която да определи наличието на по-категоричен прогрес в психологическото й състояние. Комисията, метафора на широкия външен свят, удостоверяващ тревожните симптоми на едно човешко поведение, остава заплашително надвиснала над героинята.
Работните заглавия на романа са "Дневник на самоубийство" и "Момичето в огледалото". През 1959 г. Плат записва в дневника си, че "би била глупачка", ако не пресъздаде мотива за "неща, свързани с психичното здраве". Тук е важно да отбележим, че самата Плат е работила като секретарка в психиатрично отделение на клиника в САЩ, където по ирония на съдбата се занимава с описание на историите и мислите на пациенти. По този начин се оформя субективното, както и обективното й наблюдение върху човешката психопатология, творчески наченки на което могат да се забележат в неин разказ - "Джони Паниката и Библията на мечтите".
"Страданието е описано повече или по-малко емпирично, сякаш е нещо естествено, и те облива съжаление, тъй като самата тя е толкова твърда и прозрачна при разкриването на живота си", ще коментира по-късно Елизабет Хардуик.
Силвия и Плат
В споменаваното интервю от 1962 г. Плат отговаря по изключително интригуващ
начин на въпрос в духа на това дали поемите й са свързани повече с литературата,
отколкото от собствения й живот.
"Не, не бих казала, че е така изобщо. Мисля, че моите поеми непосредствено идват от сенситивните и емоционални преживявания, които имам, но трябва да кажа, че не мога да симпатизирам на тези проплаквания от сърцето, които не са инспирирани от нищо, с изключение на игла или нож, или каквото и да е. Вярвам, че човек трябва да може да контролира и манипулира тези преживявания, дори и най-потресаващите като лудостта, тормоза, подобен вид преживявания, и човек трябва да е способен да манипулира тези преживявания...". Към тази си мисъл Плат добавя, че опитът не бива да е подобен на гледане в огледало, нарцистично преживяване, а трябва да е релевантен (Orr 1962).
Немалко са автентичните биографични моменти в романа, но те не са онези преживявания в огледалото, за които говори Плат, а вече преработен в творческа материя опит. Автобиографичните допирателни са свързани с по-малки и колосални като биографична тежест реални събития - стажът на Естер в Ню Йорк в женско списание, отношенията на героинята с нейни приятелки там, неуспехът й да получи стипендия за летен курс по творческо писане. Това се отнася и за малки събитийни късове, като свидетелството на Естер на раждане на бебе - нещо, което Плат е наблюдавала покрай приятелите си лекари. И ключовата биографична допирателна - както бащата на героинята, така и бащата на Плат (и двамата с немски произход), умират в ранната й възраст (тогава Плат е само на осем). Това става причина за пунктиран от времето психологически разрив. Друг, по-малък разрив в живота на Плат, както на героинята й, е отпадането от класация за стипендия за писателски курс в Харвард.
Съпътстващите герои в романа имат съответните прототипи. Това са персонажът-меценат Филомена, чийто прототип е писателката Олив Хигинс Праути, която подкрепя Плат като израстващ писател. Опитът за самоубийство на Естер отразява начина, по който Плат опитва да се самоубие като 19-годишна - чрез поглъщане на огромна доза сънотворни хапчета и скриване в наземна ниша на семейната къща (самоубийство, ужасяващо с детайлите си), бидейки открита от брат си и майка си. Това е самоубийството, описано в поемата "Лейди Лазаръс", и не само. Това е житейското преживяване, постоянно преработвано и "контролирано" (определение на Плат) в творчеството. Критици като Елизабет Хардуик забелязват по-голямата мекота, ако въобще може да се говори за "мекота", с която Плат описва този акт в романа, в сравнение с поемите. Това лято на житейски хлад бива ключов момент и в романа. Подобно на Силвия, Естер, също бива настанена в болница след опита за самоубийство. Следват електрошокове (общо шест за Силвия и за героинята), прием на големи дози инсулин, разговори с психиатри, фигуриращи в книгата и в спомените. През 50-те години на миналия век универсалното предписание за психични заболявания е електрошокова терапия, както и предполагаема вина на родителите. Впрочем не само майката на Силвия изпитва горчивина заради романа, наричайки го израз на "неблагодарност" към семейството и приятелите й. Според свидетелство на американската писателка Джоун Грийберг описанията на момичешките приключения на Естер (Силвия) и приятелките й стават причина за брачна раздяла.
Описанията на личните терапевтични сесии на Плат с психиатъра Рут Бойшер са фокус на два дневника, написани в периода между август 1957 и ноември 1959 г. И двата дневника остават запечатани от Тед Хюз малко преди смъртта му през 1998 г. и по-късно биват включени в по-новото издание на дневниците й. В тези дневници проличава горчивината спрямо майка й, особено в двугодишните й записки въз основа на психоанализата от Бойшер. Плат впрочем от 11-годишна започва да пише дневници - още една форма за писане, в която намира простор.
Естер Грийнуд
Първоначално главната героиня, родена в покрайнините на Бостън, е кръстена от Плат с идентично име на псевдонима на автора, което говори за смелост при обозначението на припокриване на автор и герой.
Ал Алварес, дългогодишен редактор на раздел поезия в "Обзървър", често е дефиниран като довереник или ментор на Плат (клишета, срещу които той, първият издател на последните стихотворения на Плат, се бори). Той именно обяснява колко илюстративна за природата на Плат е сцената в "Стъкленият похлупак", в която Естер се спуска по наклон, без въобще да знае как се карат ски. Алварес прави паралел и с твърде дръзновения начин, по който Плат язди коне (Alvarez 2000). Той ще каже на друго място, че Силвия притежава "психически кураж" и "физическа небрежност", поради това, че рискът не е плашещ за нея (Alvarez 1972). Естер като героиня побира в себе си "преработените" преживявания на Плат, като, разбира се, притежава своя динамика. Тази проектирана "холограма" на Силвия е маркер на емоционалните и сетивни дълбини, до които Плат винаги като автор е искала да достигне. Тази страна от нея, която уважава "дисциплината" поначало, включително и по отношение на професията си, изгражда Естер като съсредоточие на травматични и посттравматични преживявания, много от които са проекция на нейните собствени.
Поетесата и прозата
Плат казва, че винаги е била заинтересована от прозата (като тийнейджър тя публикува кратки истории) и е искала да напише "дълга кратка история" - роман.
"Сега, когато съм придобила, ако мога да кажа, респектираща възраст, и имам преживявания, се чувствам много по-заинтересована от прозата, от романа. И чувствам, че в един роман например, може да надникнеш в неща като четки за зъби, цялото това оборудване на ежедневния живот, и това е много по-трудно за постигане в поезията...[] И намирам, че в един роман мога да взема повече от живота, може би не толкова интензивен живот, но със сигурност повече от живота, и в резултат станах много заинтересована от писането на роман" (Plath 2000).
Тук Плат добавя и че без поезията "не може" като писател, не може да съществува без нея. Същевременно в този момент писателският път, където проза и поезия понякога имат само формални различия, се отваря за порив към романа като форма. Пътят на "Стъкленият похлупак", очевидно желан и интригуващ творчески процес, впрочем се оказва труден. След като се сдобива със стипендия за писане на роман от Harper & Row, Плат получава известен комфорт, но краят му настъпва с отзива от издателството, че книгата е "разочароваща, незряла, ексцесивна".
Опасенията на Плат, че много хора, включително майка й, биха били обидени от книгата, се потвърждават посмъртно, когато майка й Аурелия се съпротивлява срещу излизането на романа в САЩ. Плат се самоубива две седмици след публикуването му. Книгата излиза с истинското име на автора през 1966 г. По-късно, въпреки съпротивата на майка й, Хюз публикува романа и в САЩ (поради практични негови според сведенията причини).
Съществува още едно, твърде важно доказателство за трайния интерес на Плат към романната форма и това са сведенията за усилията за написване на втори роман, за който се предполага, че е инспириран, в негативен и положителен аспект, от отношенията със съпруга й. За този роман Хюз първоначално казва, че се състои от 130 страници, впоследствие говори за по-малък обем, а накрая съобщава, че през 1970 г. книгата "изчезва".
Ще завършим с препратка към думите на Елизабет Хардуик, която казва, че за Плат "да бъде жена вероятно е част от изключителното ядро на природата й, жена, чиито задължения са поставени на основата на гениалността, амбицията и на сериозна психическа нестабилност".
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Плат 2015: Плат, Силвия. Стъкленият похлупак. София, 2015.
Alvarez 1972: Alvarez, Al. The more she wrote about death. // New York Times, 11.04.1972.
Alvarez 2004: Alvarez, Al. Ted, Sylvia and I. // Guardian, 04.01.2004.
Carron 1994: Carron, James. The importance of being biased. // New York Times, 27.03.1994.
Hardwick 1971: Hardwick, Elizabeth. On Sylvia Plath. // New York Books, 12.03.1971.
Orr 1962: Orr, Peter. Interview with Sylvia Plath. // BBC, 1961.
Plath 1987: Plath, Sylvia. The Colossus and other poems. // Faber & Faber, 2008.
Plath 2000: Plath, Sylvia. The unbridged journals of Sylvia Plath. // Anchor Books, 17.10.2000.
© Невена Борисова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.10.2015, № 10 (191)