ИЗ "СТИХЕРОСИ"
ВЪРХУ
Вдигни ме върху хълмовете обли
да видя кривината на земята.
НЯМ
О, Боже, дай ми дарба за езици,
Езика й потаен да изуча,
да разбера на думите й знака,
да обясня аз кой съм и коя е.
И рече Бог: Да бъде! Имаш дарба!
Езика й изучих, а не чувам.
И знам какво да кажа, а пък ням съм.
МОЛИТВА
За грях те моля, не за прошка!
*
Усмихваш се - крилце на ъгълчето никне...
Отлиташ и очите ти се стапят.
Във тях съм - също ще изчезна.
*
Отвъд стените чувам да се смееш...
Във въздуха дъждецът се разплисква.
(Ревнувам и тревата напоена,
дърветата измити ги ревнувам!)
До мен достига като локва.
*
Бедрата ти набъбват, кожата ти светла
едва удържа бухналата пяна...
Разтяга се прозирна, мъчи се, простенва.
С ръцете си се втурвам да помагам...
© Михаил Милчев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.10.2009, № 10 (119)
Други публикации:
Михаил Милчев. Стихероси. Пловдив: Компас ООД, 2009.