ПЕЙЗАЖ ОТ ВЛАК

web

Мъглата бих сравнил с дух,
понесен над земята.
Не въздигнат, но и нетежащ.

Бавен и разсеян. Подобен е
на парата над сгряващ чайник.

Две педи над сребристия чучур
тополите изглеждат като
пера, използвани за плувка.

Поклащат се.
С върхове,
прорязвани от слънцето.

Така най-крехкият клонак
сдобива се със своя ореол,
а стволът сякаш повече затъва.

Изглежда рибата, налапала стръвта,
с опашка пляска във обратната посока.

Движението се интересува повече
от изоставянето на видяното.

 

 

© Иво Рафаилов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.03.2010, № 3 (124)