* * *

web

Септември си отива.
И колкото в душата ми да рови с пръсти
за сбогом няма нищо да открие -
градините на летните ми спомени са пусти.

Тополите се гушат в синята си голота,
водата на реката не е огледало,
крачолите на улицата свършват
                  на ноември пред ръждивата врата -
нататък дреме есен.

Във въздуха прехвърчат - безсмислено жужене -
подробности и думи
изтрити от живеене.
Светът е на привършване.

И не разбирам само
слънцето зад гробището
или в гробището
пада.

 

 

© Иван Странджев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 08.03.2010, № 3 (124)