СИРЕНАТА НА ПАРАХОДА
Отзвуча
безвъзвратно във мен
сирената
на далечното плаване...
Измислена -
като очите ти.
Тук няма езеро.
Няма морета и няма реки.
Не е имало никога!
Тук има самота.
Студена и пронизваща -
като
мъглата на живота ни.
И не тече наникъде.
София, януари 2011
© Иван Бързаков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2012, № 3 (148)
Други публикации:
Иван Бързаков. В съня над пропастта. София: Сиела, 2011.