КЪЩАТА НА МЕЧТИТЕ
Безвъзвратно далече
от твоите устни,
скръбта ми
е гибелно цвете...
И отново се връщам -
стремително -
във мисълта си
към теб
и към старата къща,
със кестените
и със липите.
В която растяхме -
безумни с мечтите
за простор, свобода...
И разгръщам,
мъчително
бавно разгръщам -
почти без да дишам -
лист по лист всеки спомен!
Всяка радост
и всяка беда
в изгорялата младост.
Като книга,
която
не посмях да напиша.
© Иван Бързаков
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.03.2012, № 3 (148)
Други публикации:
Иван Бързаков. В съня над пропастта. София: Сиела, 2011.