НОЩТА НА ЛУННИТЕ ВИДЕНИЯ
"Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни..."Димчо Дебелянов
Нощта сега е странно светла.
Без звезди.
Като в смъртта.
И се усещам сам,
безкрайно сам -
почти съвсем разголен -
върху земята скръбна.
В мъката си
вдигам поглед трепетно нагоре.
Бялата луна
като отсечена глава
е закована там,
на небосклона.
Тъжно се усмихва.
Къде сега си, клета майчице?
Поробени приятели, любима?
Да можех някак си безкрая да обгърна!
Дали ще мога поне там -
където няма болка, няма страх,
където няма срам,
да съм отново с тях?
В свободни духове да се превърнем?
На небосклона
бялата луна
виси
като отсечена глава.
Калифорния, 1980
© Иван Бързаков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.02.2010
Иван Бързаков. Яростно в скръбта. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Иван Бързаков. Яростно в скръбта. София: Работилница за книжнина "Васил Станилов", 2009.