Иван Хаджидимитров

ТОПОЛКА

С тате дръвче посадихме,
стъбълцето укрепихме.
То със нежност ме поглежда,
жадни клонки ниско свежда.
В кофата вода наливам,
коренчетата поливам,
а тополката, сестрица,
гали моята косица.
Раснах, станах уж голяма,
но до нея щом застана
все на пръсти се повдигам -
връхчето й не достигам.