ТЪРСАЧ НА СВЕТЛИНА

web

Няма мъртви сърца. Бие пулс и в злодея.
А животът е прям. Направлявано деен.

Неподправено крив. Като змийска опашка.
Непонятно гневлив. Като камък във прашка.

И е ехо от вик. И е удар от упор.
Не живот, а плесник! И продаден, и - купен.

Ти минаваш оттам. Непресторено зимна.
Две ръце ще подам. Да се стоплим взаимно.

Може би, ще поспреш. Да се гмурнем в безкрая.
Миг от сетен копнеж... Жаден и всеотдаен.

Няма мъртви сърца. Даже слаба и грешна,
ще роиш светлина. Ти си в себе си Вечност.

 

 

© Илко Илиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.04.2011, № 4 (137)