ОПИТОМЕНИТЕ ЧОВЕЦИ

web

Живях сред опитомените човеци,
в добре отглежданото лицемерие.
Окатите ги водеше слепец един,
с очукана паничка суеверие.

Прегазиха го. Друг водач избраха си.
Той виждаше далеч, зад хоризонтите...
Но нямаше сърце, а само прахан бе,
та се напукаха от жажда стомните.

Гореше кръст. Отлитаха Архангели.
А пръскаха се без надежда вените.
И аз видях как тихо долу паднаха
последните сълзи, опитомените...

След тях и те: Потъваха човеците,
протегнали ръце да хванат дивото.
Но вече късно бе. Умря щурецът им,
а праханта не хващаше огнивото...

29.04.2010

 

 

© Илко Илиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.04.2011, № 4 (137)