ЕДНО ДЕТЕ...
Едно дете по улицата мина с тебе,
а вятърът просвирваше едва... на гребен.
Очите му - слънца от любопитно злато,
проникваха през видимото на нещата.
Пресичаше за миг една дъждовна локва,
и аз видях как сън душата му намокри.
Но някак, през тъга, детето ми помаха -
угасваха слънца, и бавно догоряха...
А после избледня, като сълза се стече -
бе моето дете, отиваше... далече.
16.07.2010
© Илко Илиев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 21.04.2011, № 4 (137)