Гален Ганев - Вътрешен поглед

ВЪТРЕШЕН ПОГЛЕД

Обръщат се обратно очилата
и в мен се взират, мислите изследват.
На веждите гъсениците гладни
пълзят по бръчките в посоки разни

и лакомо пасат косата гъста,
мустаците, брадата посребрена.

Главата ми, зелена гладка диня,
свободно се търкаля из полето...
От свобода узрява. И се пръсва,
а семките засяват синевата.

И там поникват милиарди дини
с човешки профил и анфас небесен.

Главата ми е тиква, от която
навярно даже тиквеник не става.
И кухите ѝ семки чопли някой
жестоката си скука да убие.

Главата ми се ражда. И възкръсва...