ВЕЧНОСТ
Морето обладава аромата,
атлаза на кораловите устни.
Ресниците събуждат тишината
и ваят най-красивите ти чувства.
Янтарът съживява изумруда
на сините очи и пали мрака,
а моята душа е пеперуда.
Години на пристанището чака
акордите на плавната походка.
Луната е самотна платноходка,
елегия за роклята ти бяла,
носталгия за двама. Дух и тяло...
© Гален Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.11.2018, № 11 (228)