ПО РЕКАТА С МАРИЯ
Остър индиански профил
срязва кръглата луна
и отпива лунен сок.
Стих на влюбен алигатор
люшва нашето кану
и звезди отронва.
То бразди безвремието синьо...
И вселената пробужда
птичи крясък.
И лети към онзи водопад,
в който слънцето пъстърви гони
и съблича горски нимфи.
Чувам как бедрата ти въздишат -
хлябове, извадени от пещ.
И животът вече има смисъл.
© Гален Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.09.2009, № 9 (118)