ЛУННА РОСА
Късмет е да си циганин! В сеното
светулки пали моята любов.
Степта целува конския галоп,
преди да се венчае за седлото.
Расте и пее лунната роса
от шепота на моята любима.
И огънят изскача от комина,
за да прегръща страстната луна.
Задъхани от шеметния танц,
ухаят билките, безумно никнат.
Ах, как звънят от лудия му ритъм
камбаните на не една жена.
Преминал в тебе, нека да умра
от твоята безпаметна целувка.
И моят гроб - изгубена обувка -
да плава по безкрайната река.
© Гален Ганев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.09.2009, № 9 (118)