ЖИВОПИС

web | Безкраен човек

Абажурът сянката си хвърля
върху твоя силует, а вън
влюбени гондоли те очакват.

Зад завесата луната пише
стих за живописен океан
с хиляди безименни удавници.

Въздухът е лек като въздишка
на самотен славей.
В тишината пламва портокал
на запалена цигара.

А реката тихо се протяга
и прегръща своето начало.