ВЪТРЕШЕН ПОГЛЕД

web | Безкраен човек

Обръщат се обратно очилата
и в мен се взират, мислите изследват.
На веждите гъсèниците гладни
пълзят по бръчките в посоки разни
и лакомо пасат косата гъста,
мустаците, брадата посребрена.
Главата ми, зелена гладка диня,
свободно се търкаля из полето...
От свобода узрява. И се пръсва,
а семките засяват синевата.
И там поникват милиарди дини
с човешки профил и анфас небесен.
Главата ми е тиква, от която
навярно даже тиквеник не става.
И кухите ѝ семки чопли някой
жестоката си скука да убие.
Главата ми се ражда. И възкръсва...