ЛЮБОВ

web | Безкраен човек

В тревата на Венериния хълм
препускат конници свободни,
но само аз от коня слязох
и пуснах го на паша...

Вода от твоя кладенец извадих
и жаждата му утолих.
Защото моят кон е тъй самотен
без прерията на душата.

А вътре, в най-дълбоките ти чувства,
дълбоки мисли бликат.

 

 

© Гален Ганев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.10.2020
Гален Ганев. Безкраен човек. Варна: LiterNet, 2020