ЗОРА
Аз знам, че високо над мене живееш;
тук долу, в подземния въздух смразèн,
в съня си предсмъртен те чувам да пееш,
но вече не чакам да дойдеш при мен.
Не слизай по стълбите мрачни, Аврора,
в капана на слепи и глухи стени;
от твоя прозорец, искряща, в простора
над спящата още градина литни!
А аз ще те видя от моята стая,
ще стопли очите ми твоят светлик;
сърцето ми, спало до днес, ще узнае
в съня чий е бил възжеланият лик.
Не слизай по стълбите душни, Аврора,
там дебне на плесен отровният лъх,
от всяко стъпало полепва умора,
а мракът изпива последния дъх!
Навън някой трябва все пак да събуди
цветята след дългата нощна тъма;
пусни над лехите безброй пеперуди
и ти - пеперуда - литни там сама!
Не слизай по стълбите мои, Аврора,
че даже да дойдеш, аз пак ще умра -
тъй дълго те чаках. Вън, другите хора
зарадвай по-скоро, мечтана Зора!
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.