ЖРЕБИЙ
Бе твърде подранила любовта ни -
напъпил в снеговете крехък цвят.
Днес пролетникът над браздите - рани
вей пепелта на мъртва благодат.
Сред мрака на сърцата ни студени
в отровен дим се дави слънчев лъч,
че тлеят там мечтите поломени
из лепкава печал и люта злъч.
След призрачното щастие, видели
как с писък лих отлита призори,
надежди стигат шеметни предели -
где истината мигом ги гори.
И в клетките на спомени жестоки,
предали се на жажда и на глад,
навеки глухи, неми и безоки
ний креем в плен на жребия нерад.
На самосъжалението бичът
до края ще ни е приятел пръв;
и с ручеите бързи ще изтича
живот ненужен в сетни капки кръв.
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.