ЗАЗОРЯВАНЕ
Смутено трепкащи, отправени
на запад бързешком, звездите
настъпват лунния воал.
От мляко пръските оставени
се стичат в ивици извити
сред мрак, до въглен изгорял.
Забравят прилепи забързани
врати небесни да затворят
и вее студ непоносим.
Изскачат ветрове развързани
и с вой, настръхнали, се борят
пред прага източен. Бял дим
кълби през портите отворени -
извътре жар е разпиляна.
Избухва плам неугасим.
Отломки мрак изпосъборени
топят се в розовата пяна
на разпрострения килим
от цвят на сънни още праскови.
Сълзите хладни на мъглата
слова неясни им шептят
за сбогом. А в прегръдки ласкави
успокоили ги, цветята
под първите лъчи блестят.
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.