ВЪЛНÀТА
Кристалната вълнà с целувка бе родена
от ранните води, дочакали с копнеж
пак слънчевия лик.
На утринника свеж
поета от крилете, литна вдъхновена,
че шепнеше ù той за приказния бряг
на щастието вечно.
Острови зелени
предлагаха ù плод, зовяха я сирени,
намигаше ù злато; лудия си бяг
не спря до вечерта.
Внезапно, ужасена
тя залеза видя. В безбрежна самота
сред мътни плитчини, на края на света
изгубила посока, рухна на колèне.
Но в сетния ù миг светлеещ вълнолом
вълнàта приласка. В гърдите му надеждни
я срещна топлина ...
Прегръдката му нежна
от морски хризантеми тя за вечен дом
все пак не пожела;
с рой перли го обкити,
целувки от седеф скри в тъмната коса;
и жаждайки покой, разсипа се в роса
зад него, в Ханаан, в мечтите си честити.
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.