В СЪНЯ ОСТАНА
В поле, изпепелено от лъчите
на слънце жарко, скитах се насън.
Напразно сянка търсеха очите...
ушите глъхнеха от зноен звън...
Внезапно сянка падна покрай мене -
красавица с неземна хубост бе.
С криле от хладни облаци развени
се спусна от горещото небе.
Погледна ме с усмивка лъчезарна ...
поведе ме... видях огромен зид;
откри се вход - градина там се мярна -
и влязох в кът, от сладка сянка скрит.
Ах, колко страст излъхваха цветята -
упойващите кремове край нас...
и с колко жад се вплитаха телата
сред галещи треви ! Вълшебен час...
В съня заспах... а тя ме изостави
в градината с уханните цветя.
Та кой бях аз - навярно ме забрави -
додето спях, несетно отлетя.
Събудих се замаян. Горко плаках,
навсъде изход търсих, ала пак
до зид достигах и накрай се свлякох
в отровните цветя... обви ме мрак...
Събудих се с усмивка благодарна -
от бягащия сън бях пощаден.
И в мрака хладен мястото коварно
остана. Пак започна жарък ден.
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.