УТРО
Мрачевината се разтапя
сред първи утринни лъчи.
Вода наблизо рязко капе.
Отваря бавно той очи:
„...завесите са изтъкани
от светлинки като че ли...
и сякаш в стъклената кана
въртят се бисерни пчели...”
Сонм ангели крила разперват
и веят съживяващ хлад.
Безброй часовници отмерват
и връщат времето назад.
Тя пак го гледа, ангел същи,
сред бяло облаче сияй.
Но тъмнината пак се връща.
„Нима това е вече край?!”
Не, не, един проблясък сетен
огрява скъпото лице;
и спомнило живота цветен,
потръпва скръбното сърце.
Очите сивкави блуждаят:
„Това не ще е само сън...
Ах, истина - блажèн бил краят!”
И литва той при нея вън.
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.