УДАВНИК
С корона от лунни лъчи се навеждам
отново от тъмния езерен бряг.
Тук води ме нощем едничка надежда -
да видя удавника, чакащ ме пак.
Сред лилии бели, от месец огрени,
той плава; върбите го галят с ресù.
В зелените хладни води потопена,
ръката му - лилия мъртва - виси.
Тя сякаш разгръща подводните тайни;
очите невиждащи търсят безспир -
за болест неясна лекарство незнайно
случайно не крие ли тъмният вир.
В прозрачния воден саван отразени
звездите обкичват с брилянтен венец
кървилите стигми по чело студено
и чезнат в очите с угаснал живец.
От стръмния езерен бряг се оглеждам
в удавника, спрял сред сребристи лъчи.
За кой ли път чакам с напразна надежда
да чуя „Елà!”... Но устата мълчи.
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.