ТОГАВА, ЗНАМ
Когато от предутринния хлад
потръпнат озарените завеси,
над нашите лица сънят надвесен
ще чезне изтощен и блед от глад.
Гласът ти ще разсипе нежен звън,
в ръцете ми ще бъдеш сноп тръстика,
в очите ми - магия многолика
и спомен от отлитналия сън.
Ще стане разпиленият букет
от кринове, жасмин и роза бяла
постеля за искрящото ти тяло,
с целувки низ обкичено навред.
От устните ти сладостен нектар
ще пия като жадна пеперуда
и в твоето сърце ще пърхам лудо
сред пламъка на новия пожар.
Ще блесне ослепително край нас
на бляновете живи красотата
и музика ще блика от листата
на пищно разцъфтелия екстаз.
И пускайки от твоята коса
ръцете си, от страст ожесточени,
ще бъда аз перце изпепелено
и капчица изчезваща роса...
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.