СРЕДНОЩ
Реката шумеше
зад кръста от камък.
Скри облак луната.
Надгробен син пламък
пред мене трептеше.
Тя в късната доба
изплува из мрака.
Омайник береше.
Видя ме, заплака
и спря се до гроба.
„Вървù си, нещастна!” -
невидима птица
изкряска със злоба.
Една вощеница
до мене изгасна.
Среднощна камбана ...
От устни студени
целувка неясна...
„Навек` разделени...” -
глух вопъл остана.
От нощната бездна
към кръста от камък
погледна Луната.
Надгробният пламък
безследно изчезна.
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.