СМЪРТЕН СЪН
С камбанен звън
печално заридава
среднощен час
и в давещия мрак
разтърсен сън
от сянка черноглава
с пресекващ глас
мълви покаян пак.
Настръхнал лъх
в прозореца залостен
се блъсва с мощ
и спомени - букет
с изчезнал дъх -
неясни сенки - гости
изрязват с нож
по плъзналия лед.
Гъмжат безброй,
с лица изпепелени,
скимтящи в хор
изчадия; без жал
и с хищен вой
в очи, от страх смразèни,
забиват взор
от пламък и кинжал.
С молитвен плам
отчаяно душата
описва кръг
магически пред тях;
и в този храм,
сградèн от светлината,
като недъг
изчезва сторен грях.
„Велик, велик...” -
към свода необятен
стогласен зов
възнася светъл химн
и мрака в миг
отвява благодатен
с криле-покров
усмихнат серафим.
Безценен дар
в ръцете, лъч трепери;
над мъртва плът
рисува чудеса:
искрящ олтар
разтваря царски двери
и литва път
към златни небеса ...
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.