ПОСЛЕДНА ПЕСЕН
Дълго нашите лица
кри раздялата във мрака.
Две изгубени деца
майка Смърт години чака.
Днес към нея се стремим
и жадуваме горещо
в упокойните тъми
да е вечната ни среща.
Сълзите ни са река
и увлечени от нея
заедно, ръка в ръка,
носим се отвъд и пеем:
„О, блажена смърт, елà
и бъди утеха наша!
Нека тленните дела
вече чувствата не плашат!”
И в угасващи очи
грейват радост и разтуха;
в хладни устни смях звучи
вече, вместо вопли глухи.
Зее гроб до гроб близнак;
и трева ще скрие двата,
ала в общия им мрак
заедно ще са сърцата.
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.