ПОГРЕБЕНИЕ
Отчаяни се хвърлят струи дъжд
от най-високия етаж на мрака,
умират с плясък тежък изведнъж
и хлипащите локви ги оплакват.
В гнездото си, с език провесен пак,
събужда се камбана изгладняла
и радостно надава грозен грак,
на нова смърт гощавката видяла.
С бръснач невидим вятърът садист
прерязва некролози разлепени
и черна скръб по камъка нечист
се стича от мастилените вени.
Под гребена на злобен кипарùс
окъртената гробищна ограда
приведена оглежда череп лис
във локвите и стене: „Бях ли млада?”
Ръждясалата порта в рядка кал
подхлъзва се, главата си разбива
в колоната и скърцаща със жал,
увисва покрай рамката си крива.
Куцука погребалната кола,
наметната със траурни завеси,
провлачила окаляна пола -
безумна оплаквачка с взор унесен.
По сбръчкан лик на кестен престарял
се стичат капки дъжд и падат в гроба
над корени, отсечени без жал,
в изкормената лепкава утроба.
Увисва на въжето, закован,
ковчегът със изплезен от устата,
прехапан сред агония, саван
и с хрипкав стон се блъсва ò земята.
Лопата - разкривена от артрит
старица - хвърля буца пръст смирено
и скоро върху гроба, цял зарит,
венци се просват ничком, покрусèни.
Скърбящите фенери тръпнат в плач -
вдовици, над гробове остарели,
изгубени сред падащия здрач,
угасващи очи надолу свели.
На рамото на онзи кипарùс
заспиващата гробищна ограда
облегнала е тежко череп лис.
Очаква да сънува, че е млада...
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.