НЕРАВЕН БРАК
На залеза лъчите осветиха
планински връх - венчалния олтар.
Невяста бе Нощта, Денят - женихът,
а кратък миг - единственият дар.
Нощта, съвсем дете, бе във коприна
от сменящи се сенки, с шлейф богат;
в косите ù блестеше месечùна,
на шията - светулки, наниз злат.
Старикът Ден побърза да погледне
под булото, забравил смут и страх;
но първата целувка бе последна.
И гроба му засипа звезден прах.
А скрити на невястата очите
останаха - под черния воал.
Тя тръгна напосоки да се скита,
не сетила ни радост, ни печал.
И траура свали пред утро ясно.
Коси разпусна... бели. В унес тих
старицата - невеста пак - угасна
в прегръдката на новия жених.
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.