ЛУННИ ГРОБОВЕ
Щом мракът пак небесните простори
с леда на своя черен дъх смрази,
безброй очи, обърнати нагоре,
подкрепа дирят, плувнали в сълзù.
През облаци разкъсани Луната
протяга утешително ръце;
причастно тя обръща към Земята
гробòвете по своето лице.
Те зеят - вход към бързата забрава;
от тях повява хлад. С печален вой
гробарят - вятър лунен прах навява
над всеки гроб, приел мъртвеца свой.
Нещастия, беди и скърби тежки
там блясък вледенен ще погребе.
Почиват старите тъги човешки
в нетленен гроб - далечното небе.
Луната на избраници любими -
страдалци - дава вечен упокой.
Над плачещи очи неутешими
нощес ще спусне пак савана свой ...
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.