ЛИСТОПАД
В градината ни есенният вятър
с омраза скъса сетните цветя
и с драматичен жест като в театър,
преметнал плащ от листи, отлетя.
И ние с него, без да се обърнем,
напуснахме познатите места.
Там миналото няма да се върне,
слетяха дните - капнали листа.
Отнася буря с дъжд сълзи проляти
и бясно, до забрава ни върти -
далеч като листа да ни запрати.
Но в две посоки с теб ще отлетим.
Ти вярваш, че в самотния си полет
ще стигнеш до надоблачен светлик.
Уви! След есента не следва пролет
и осланèн е слънчевият лик.
А уморен, аз скоро ще се слея
с отчаяните листи покрай мен;
над нас вихрушка зимна ще се смее
и пръст ще бъдем в пролетния ден.
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.