ИЗУМРУДИ
Безбрежно море от вековни дървета
от време незнайно обгражда тих кът.
В една само нощ през годината свети
сред злака към него желаният път.
И тръгне ли някой низ сенките сини,
в забрава оставил живот отпреди,
ще стигне в почуда до древни руùни
на храм, обкръжен с изумрудни води.
Магнолии бдят, свели клони ревниво,
над гледка омайна за людски очи -
килим белоснежен от лотос, покриващ
басейни заспали под лунни лъчи.
От тъмния бряг към небето сияйно
издига се стълба от светъл порфир.
Обвиват я облаци, криещи тайни,
милува я с песен среднощен зефир.
Щом гонг прозвъни полунощ отдалече,
над стълбата плисва вълшебен светлик.
От лунния сърп небосводът разсечен
разкрива на тайната чудния лик.
В сияние сребърно дева прекрасна
явява се, свела вглъбено очи.
Не трепва живец по лице ù безстрастно
и в устните сключени смях не звучи.
Тя спуска се плавно и всяко стъпало
искри на дъгата с неземния цвят.
По нейното стройно и царствено тяло
раздипля се с бисер извезан брокат.
Разтваря се плащ със пауни втъкани,
по шлейф безконечен сапфири блестят.
Косите ù тъмни тежат увенчани
от сплита на сребърен накит богат.
Пред светлото езеро с лотоси бледи
тя спира се с поглед, приведен в захлас.
Под сластните химни на древни обрèди
отхвърля одеждите в чувствен екстаз.
Снагата ù, бял алабастър, сияе
сред нежните ласки на топли води.
Из нощния въздух забрава витае
и в сън укротени са тъмни беди.
Тогава омаян от гледката дивна
ще гостът неканен натам доближи.
Но лъже коварната песен приспивна -
стаената смърт под водата лежи.
Повдига очите си девата гневно
и рухва, обжарен от огън зелен,
нещастникът земен. Под вопли напевни
застива, от водния дух вкаменен.
Завинаги в камък безценен остава
смразен на щастливеца смъртният вик.
И демонски поглед студен заискрява
в горещия спомен за сладостен миг.
Но всичко изчезва, щом утрото ясно
градините тайнствени с плам приближи.
При другите камъкът, с блясък угаснал,
на дъното езерно кротко лежи.
© Димитър Малчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2010
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Димитър Малчев. Хладни цветове. Варна, 1997.